Тъй като тези две сладки се тъпчат един срещу друг, няма и намек за романтика. Има само издание. В този момент Уил Хънт не е човек с мисли, чувства и мечти. През погледа на Харпър той е само инструмент за борба с нарастващата ѝ тревожност, доза нещо забавно и мимолетно в нейния твърде напрегнат живот. Тази стойка за една нощ е най-добрият пример за капиталистическата гледна точка на Харпър, начина, по който тя вижда хората и разговорите не като точки на човешка връзка, а като стъпки за постигане на целите си. Това е груба, сурова, гранична дехуманизираща секс сцена. И все пак е горещо по дяволите.
От епизод 1 сме с Харпър, надничаме през рамото й по време на шумовете на шефа й и непрекъснатите телефонни обаждания на HR за нейната степен. Знаем под какъв натиск е подложена. Виждали сме го в стремителните й очи и стегнатата челюст. Усетихме нейната болка. Да видим този кратък момент на удоволствие е като освобождаване не само за Харпър - но и за нас. Кой знаеше, че работният стрес може да е толкова горещ?